Няма да чуеш любовни думи от мен.
Никога, никога вече.
В процепа под дървото отсреща
за последно ще ги прошепна.
После ще натрупам пръст, тъга и забрава.

Земята ще ги запомни.

Вече тръгнаха дъждовете.
В този сезон те са дълги,
проникновени, меланхолични.
Защото напускат гнездата завинаги.

После ще наситят със смисъл облаците.
И ще станат метафора в нечие стихотворение.

Суфльорът на сънища, 2021, Лексикон,
редактор Марин Бодаков